Диптих: Едно време някъде в Пасифика
1. Утро
Все тая безтегловност на Душата,
с която тя над Утрото лети
и се разтваря тук, из необята
над Океана в тия ширини...
Звездите на нощта над мен залязват.
и тъжно си отиват...До една...
Денят ги крие в нежната си пазва...
Играе риба в сънната вода...
А въздухът сега на водорасли
упойващият носи аромат ...