15 ene 2017, 12:42

Дири в снега

  Poesía
525 1 5

 

 

 

 

 

Иглички бяла светлина...
от които ми очите ослепяват.
И ветрец като милувка от жена,
задъхано издишана в отмала.
Какъв е този странен миг,
хлъзнал ме в снега кристален?
Какъв иглен спомен скрит
е в душата ми без памет?
Нима хързулнал съм се тук преди?
Или бил съм ледник разтопяван?
Някой знае ли? Може би
жена съм любил като лято
или плакал съм с ледени сълзи,
изстуден и изоставен...
Може би, може би...
Пътищата се повтарят.
Само в сняг не ги търси.
Вятърът назад ги заличава.

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...