Сигурен съм че изпадам в дисбаланс.
Стеснявам се.
Като закъсняла съвест съм –
само обърквам нещата.
После ги поливам с тъгата си.
Мисля, че нямам ръце. Нямам дух.
Светът е дяволски рязък с мен.
Трябва ми нещо ново.
Скърбя за зелените треви.
Искам да гледам как гълъбите чоплят кифли,
а гледам хората как са се размахали мрачно.
Всяка гара съм подминал вече. ...