Дисбаланс

8 jul 2006, 7:48

Poesía

707 0 3

Сигурен съм че изпадам в дисбаланс.

Стеснявам се.

Като закъсняла съвест съм –

само обърквам нещата.

После ги поливам с тъгата си.

Мисля, че нямам ръце. Нямам дух.

Светът е дяволски рязък с мен.

Трябва ми нещо ново.

Скърбя за зелените треви.

Искам да гледам как гълъбите чоплят кифли,

а гледам хората как са се размахали мрачно.

Всяка гара съм подминал вече.

Думите са странни.

Те са ледници.

Първото мръсно нещо, което направих беше

да размажа кръвта си по белия лист.

Езика ми е лилав от надвикване.

Натикан съм в анатомията на мръсотията.

Противно ми е да го казвам.

Ако още малко мръдна

и ще отида съвсем встрани от съзнанието.

Затова пътувам.

През цялата година към следващия месец.

Отхвърлям ги.

И нещата от живота заедно с тях.

И подминавам провлачено.

Никой няма да пророни сълза.

Знам го! Нека е така.

Сигурен съм, че изпадам в дисбаланс.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.