„... нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи...“
П. Пенев
Нека срещи да има.
Нека има раздели.
Нека има какво да се губи!
Аз не искам от теб
хоризонт без предели,
само дишай, живот,
само дишай!
Нека плаче любов
и тъгуват мечти.
Нека времето хищно се смее!
Само ти не отстъпвай
нито крачка назад!
Просто дишай, живот,
просто дишай!
Ще преборим и загуби,
скръб, самота...
Бих живяла дори във пустиня.
Бих вървяла мъчително
трудно напред,
само ти с мен
да дишаш, живот,
само теб да те има...
© Ваня Радовенска Todos los derechos reservados