22 oct 2006, 19:56

дишай, човече!

  Poesía
2.6K 0 21

Дишай, човече! Само това ти остана.

Животът те смаза, направи те роб.

С фалш и омраза те затвори в капана,

даже откупва ти място за гроб.


Дишай, човече! Животът е гнусен,

случките в него – помия и кал.

Уж беше сладък, сега е безвкусен,

кой го измисли – пълен провал!


Дишай, човече! Свръхсложна мозайка

е нашият скапан живот.

От  чуден коктейл – противна утайка,

човекът превърнал е в скот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биляна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Живей,за да оставиш спомен и светла диря в паметта...
  • Образно!
    Въздействащо!!
    Невероятно!!!
    Поздрави и поклон!!!
  • ааа Е тва е!!! Толкова точно казано може само от точен човек! Показах го на няколко души вече, кво да ти кажа - цепи! Просто няма 7 :D
  • Браво!! Изказва това, което много от нас не смеят да изкажат, за съжаление твърде реално, твърде болезнено, истниско.. Умееш да пишеш... Но ти желая от тук на сетне.. само бодри и свежи идеии
  • Дълбоко е, и ми харесва. И не винаги "коктейла е какъвто го забъркаш" някой път ти е подготвен предварително и наистина не ти остава друго освен да продължиш напред след като го изпиеш

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...