22.10.2006 г., 19:56

дишай, човече!

2.6K 0 21

Дишай, човече! Само това ти остана.

Животът те смаза, направи те роб.

С фалш и омраза те затвори в капана,

даже откупва ти място за гроб.


Дишай, човече! Животът е гнусен,

случките в него – помия и кал.

Уж беше сладък, сега е безвкусен,

кой го измисли – пълен провал!


Дишай, човече! Свръхсложна мозайка

е нашият скапан живот.

От  чуден коктейл – противна утайка,

човекът превърнал е в скот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Живей,за да оставиш спомен и светла диря в паметта...
  • Образно!
    Въздействащо!!
    Невероятно!!!
    Поздрави и поклон!!!
  • ааа Е тва е!!! Толкова точно казано може само от точен човек! Показах го на няколко души вече, кво да ти кажа - цепи! Просто няма 7 :D
  • Браво!! Изказва това, което много от нас не смеят да изкажат, за съжаление твърде реално, твърде болезнено, истниско.. Умееш да пишеш... Но ти желая от тук на сетне.. само бодри и свежи идеии
  • Дълбоко е, и ми харесва. И не винаги "коктейла е какъвто го забъркаш" някой път ти е подготвен предварително и наистина не ти остава друго освен да продължиш напред след като го изпиеш

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...