Дишай, човече! Само това ти остана.
Животът те смаза, направи те роб.
С фалш и омраза те затвори в капана,
даже откупва ти място за гроб.
Дишай, човече! Животът е гнусен,
случките в него – помия и кал.
Уж беше сладък, сега е безвкусен,
кой го измисли – пълен провал!
Дишай, човече! Свръхсложна мозайка
е нашият скапан живот.
От чуден коктейл – противна утайка,
човекът превърнал е в скот.
© Биляна All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
