henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
28 jul 2006, 12:38

"Дишай"в Русе казваха... 

  Poesía
704 0 12
“На 25 декември Николае и Елена
са осъдени на смърт
и екзекутирани от набързо скалъпен военен съд.” - Историята



Видях убийството.
И се разплаках...


Умря от шибаната кашлица!
Бях в Русе.
/Хенри е от Русе./
Болен от двойна бронх...
Пневмония!
На двадесет години!
И бях
изгаснал като тънка свещ...
Човек от странни залези,
от странни изгреви,човек...
Изплетен от любов,нали?
“Във Търново изплетен” – казва майка ми.
И Дунавът не беше като в картичките.
Бе тъмен Дунавът,-
реката в масло...
Във болница на двата свята.
Във болница на двата цвята
оживях,
/Бях влюбен,помня./
За разлика от другите.
Човекът се закашля.
После не можеше да си поеме дъх...
Издъхна.
Съвсем човешки,-
истински и мъжки,
жълт.
Труп.
Брадясъл.
Като стареца на спирката.
Жълт – болният на свиждане.
И в болницата никой не се къпа.
Миришеше на смърт тогава.
Един човек умря...
Във болницата.
Спомням си това...

- Ще го затворим в банята - една сестра.
- В банята ли?
- Ще заключим!
- Добре – съгласи се другата.
Едната беше глупава,
а другата...самотна.
Така поставиха смъртта
във тъжна баня...
Поставиха трупа във баня.
Там нямаше дори сапун -
мъртвецът да изтрие греховете...
И той там спа.
/Не в SPA хотел преспа./
Във седем сутринта
дойде една зелена,
кафява и мъртвешка ГАЗка,
да вземе обгазения.
Умрелият от “много пушене”.
И той си тръгна в ден като онези, -
син ден, във който помниш...
Ден, в който се замисляш,
че смъртта не е величество,
а кратко разбирателство.
Смъртта е разбирателство!
/Че,чу ли - смъртта не е величество!/
- Ще го затворим в банята - една сестра.
- В банята ли?
- Ще заключим!
- Добре.
Тогава ги намразих.
Смъртта е жива.
И жълти духове издигаха
осемдесет и шеста лозунг с надпис:
“Дишай!”
Аз помня смътно.
Да,
детството си помня смътно!
Синьо, хлорно детсво, -
в което едничката ми мисъл бе
да се измъкна,
без бяла марля на устата!
Дори и детството ми беше бяло.
Изнасят стареца.
И всички по прозорците.
Да,той е мъртъв.
Но той бе стар,нали...
- Да, той е стар,
от бялата си старост си замина.
Нали?
Умря от шибаната кашлица!
Бях в Русе.
Умирах между страх и днес.
Лежах в леглото на мъртвеца.
Във обгазено щастие,
че още дишам...
Подобно стареца на спирката.
Жълт – болният на свиждане.
Светът е обгазен!
Чаушеску мъртъв уж..
А хората сакати.
И днес умираме
от шибаната кашлица!
Защото кашля този свят...
Нима не чувате?!
Той кашля ...

Видях убийството.
И се разплаках...

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Напомняш ми много за великия Вапцаров
  • Моите закъснели, сърдечни поздравлениия, Хенри!!!
  • Трудно е да се коментира.
    Поздрави Хенри! и понеже това ми напомни един наш голям поет - Никола Вапцаров нека прочетем и неговото "Спомен".

    Никола Вапцаров

    Спомен

    Аз имах другар,
    добър другар,
    но... кашляше лошо.
    Той беше огняр -
    пренасяше с коша кюмюр,
    изхвърляше сгур
    дванадесет часа на нощ.

    Аз помня очите
    на този огняр.
    Как жадно поглъщаха тези очи
    всички лъчи,
    които случайно,
    през сажди макар,
    се вмъкваха редко
    във нашата клетка.

    Как бързо се раждаше
    трескава жажда
    напролет,
    когато шумят
    листата на двора,
    в простора
    когато
    се стрелкаше ято от птици.

    Аз чувствах
    как тези зеници се молят,
    как страдат,
    как тягостно страдат!
    Те искаха толкова малка пощада -
    до пролет,
    до другата пролет...

    Тя - пролетта -
    дойде прекрасна:
    със слънце,
    с топъл лъх
    и рози.
    Далечен,
    теменужен дъх
    се носеше в небето ясно.
    Но вътре беше мрак
    и как тежеше
    легналата проза...

    И тъй,
    у нас живота се обърка.
    Моторът не работеше добре. -
    Започна подозрително да хърка
    и... спре.
    Не знам защо,
    но може би,
    защото другият умре.

    А може би не е така.
    А може би, във своя глад,
    моторът чакаше ръка
    да хвърли в огнения ад
    навреме въглищния пласт.
    Да, може би.
    Не зная аз.

    Но мен се струваше, че той,
    в заекващия си брътвеж,
    ме питаше с болезнен вой:
    "Къде е другия младеж?"

    Той - другият - умре.
    А ето -
    отвън е пролет.
    Надалече
    се стрелкат птици по небето.
    Но той не ще ги види вече.

    А бе такъв другар...
    Добър другар!...
    Но кашляше лошо.
    Един огняр.
    Пренасяше с коша кюмюр,
    изхвърляше сгур
    дванадесет часа на нощ.


  • Благодаря на всички!!!Хенри
  • Невероятно силно. Хареса ми и синтезирания финал. Браво, Ясене.

    Защото кашля този свят...
    Нима не чувате?!
    Той кашля ...
    Видях убийството.
    И се разплаках...
  • Наистина думите са излишни!
    Невероятен талант си Хенри!
    Възхищения!!!
    Много силно!
    Поздравления!
  • безмилостно силно..
    и истинско..
  • Благодаря ви много!Благодаря!Хенри
  • човече, или по-скоро - Човеко, как ги пишеш тези неща?! покланям ти се, приеми адмирациите ми!
  • Да, Хенри светът е болен и проблемът не е само в белите му дробове. Трудно се пише поезия за тези неща. А ти го можеш!
  • Трудно ми е да дам смислен коментар. Ти си различен автор и това те прави уникален! Поздрав за поредния ти силен стих, Хенри!
  • Поздравления Хенри!!!! Шокиращо силно е!
Propuestas
: ??:??