25 mar 2011, 11:50

Дисидент

859 0 7

Дисидент                    

 

Лиричният герой Благой

участвал бил в афера тъмна.

Разпитвали го кой е той

по цяла нощ, докато съмне.

 

Крещяли страшно: – Кой си ти?

Кажи ни, твойта кожа, кой си?

Лале ли си, зюмбюл ли си...

А той отвръщал им: – Благой съм.

 

Тормозът лют, не издържал.

Пречупил си душата слаба.

И сринат вътрешно, признал –

Благойко викала му баба.

 

Изхвърлен бил като абдал,

но след като праха изтупал,

гърди изпъчил, че успял

хатъра на властта да счупи.

 

И ето днес Благой – герой.

Стоик на хората в очите.

Как никой не узна, че той

не бе разбрал... какво го питат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...