10 nov 2009, 20:02

Див копнеж

769 0 4

Сърцето ми более от любов,

а трябва да си тръгна, но не мога:

кипи страстта, в гърдите ми - тревога

и див копнеж, и сатанински зов!

 

Прегръщам те - тъй ласкава, но клета;

обичана възбог от боговете,

но безотрадна... Сън ли е, кажи?!

Не чуваш ли - сърцето ми те моли...

 

И пада гръм над тихите тополи!

Лиричен дъжд вали, вали, вали...

Но гневен и сърдит е небосводът:

 

порой да рукне, буря да трещи!

А пролет е - в душата ми е пролет!

Обичам те! Обичаш ме и ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...