10 nov 2009, 20:02

Див копнеж

772 0 4

Сърцето ми более от любов,

а трябва да си тръгна, но не мога:

кипи страстта, в гърдите ми - тревога

и див копнеж, и сатанински зов!

 

Прегръщам те - тъй ласкава, но клета;

обичана възбог от боговете,

но безотрадна... Сън ли е, кажи?!

Не чуваш ли - сърцето ми те моли...

 

И пада гръм над тихите тополи!

Лиричен дъжд вали, вали, вали...

Но гневен и сърдит е небосводът:

 

порой да рукне, буря да трещи!

А пролет е - в душата ми е пролет!

Обичам те! Обичаш ме и ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...