Див копнеж
Сърцето ми более от любов,
а трябва да си тръгна, но не мога:
кипи страстта, в гърдите ми - тревога
и див копнеж, и сатанински зов!
Прегръщам те - тъй ласкава, но клета;
обичана възбог от боговете,
но безотрадна... Сън ли е, кажи?!
Не чуваш ли - сърцето ми те моли...
И пада гръм над тихите тополи!
Лиричен дъжд вали, вали, вали...
Но гневен и сърдит е небосводът:
порой да рукне, буря да трещи!
А пролет е - в душата ми е пролет!
Обичам те! Обичаш ме и ти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
