DID77 (Димитър Димитров)
124 204
22 feb 2010, 12:28

Дива череша 

  Poesía » De amor, Formas graves
3493 6 14

Тя е моята дива череша.

И какво, че косите белеят,

аз боята размазвам и реша,

а ръцете ѝ мене копнеят.

 

Тя е същото светло момиче,

за което изядох си бóя.

Аз обичам я, тя ме обича,

аз съм неин доживотно, тя – моя.

 

А цветът, според мен, ѝ отива.

Може би и на мойта брадица.

Тя се смее. Дано е щастлива!

 

От косите ѝ правя корона.

Тя е моята вярна кралица,

табуретката стара е трона.

© Димитър Димитров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Лъх на споделен уют и красиво оМир оТворение!
  • Много хубав стих!
  • Това се казва пленителна Поезия!
  • Много е хубаво!
    Поздравления,Димитър!
  • Много ми хареса този стих и съвсем от женско любопитство погледнах линка на тази Леона. Не го е откраднала, а го е споделила, защото отдолу пише името на автора. Поздрави!
  • Това стихотворение го е откраднала някоя си Леона http://www.bis.bg/entry.php?id=531023
  • Много хубав стих!
    Поздрави!
  • Дай Боже всекиму да намери своята дива череша...!
    Откриваме истинката любов благодарение на комплексното проявление на случайности (според мен)... Дано не подминем малката перличка по пътя си, че да има с какво да сгряваме годините Много ми хареса. И ме натъжи... Благодаря Ви!
  • Много ми харесва! Поздрави!
  • "...табуретката стара е трона."
    .........
    Твоята магия...
    Хареса ми!
  • Митко, прекрасно е!! Не бих променила нищо в стихотворението ти. Това е едно изключително нежно и силно откровение!
  • Много ми хареса,невероятно е : звучи естествено,спонтанно,красиво!!!Благодаря!
  • дива, но с нежност я описваш
    красиво
  • Колко хубаво звучи, какъв ритъм, какво красиво настроение създава! И съдържанието е много хубаво. Но:

    "Тя е моята дива череша.
    И какво, че косите белеят,
    аз боята размазвам и реша,
    а ръцете ù мене копнеят."

    Ясно - тя е побеляла вече, седнала е на табуретката, а Вие боядисвате косите й. Много мило! Но това придава ироничен смисъл на стихотворението. А ако първият куплет се промени, би могло да добие друга тоналност, да звучи красиво и гордо без всякаква ирония. Ако ще е дива череша, да е дива череша! Да стане примерно:
    "Тя е моята дива череша.
    Цветовете й, чисти, белеят!
    Ведър вятър листата й реше,
    а ръцете ù мене копнеят."
    Като вятърът може и да е нежен, и вместо "листата", да е и "косите й", както ви харесва!
    И думичката "доживотно" трябва да се смени, защото нарушава ритъма, разваля мелодията на стиха. Може да се замени с "посмъртно". Не знам точно какво значи "посмъртно" - може би значи доживотно, до смъртта, а може да значи "дори и след смъртта"; но главното е, че тя е с една сричка по-малко от "доживотно" и ритъмът не се нарушава.
    И не трябва тя да е "вярна" кралица. Ясно е, че тя е кралица, защото Вие сте кралят. Но ако със стихотворението си целите да възвеличите нея, а не себе си, трябва да бъде твоята "горда" кралица!
    Разбира се, това е само мое виждане. Предполагам, че на вас стихотворението си е много по-мило така, както е.



Propuestas
: ??:??