Дива череша
Тя е моята дива череша.
И какво, че косите белеят,
аз боята размазвам и реша,
а ръцете ѝ мене копнеят.
Тя е същото светло момиче,
за което изядох си бóя.
Аз обичам я, тя ме обича,
аз съм неин доживотно, тя – моя.
А цветът, според мен, ѝ отива.
Може би и на мойта брадица.
Тя се смее. Дано е щастлива!
От косите ѝ правя корона.
Тя е моята вярна кралица,
табуретката стара е трона.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димитров Всички права запазени
