Дива и различна съм, като пустинно цвете.
В пясъците хубавея, далеч от световете.
Ако искаш да ме зърнеш, пак помисли си.
Труден път те чака, добре подготви се.
Тръгни сутрин рано. Настигни Зората.
Тогава най-красиво разтварям си листата.
От битката с луната и многото звезди,
аз къпя се в роса, от капчици сълзи.
До цветовете кадифени тихо приближи се.
Не търси бодли по мене, бавно наслади се.
Вдишай красотата ми, докосни ме нежно.
Пий от свежестта ми, жадно, безнадежно.
С другите цветя не ме сравнявай. Обикни ме!
Не ме откъсвай от земята моя. Пожали ме!
Нямаш много време. Върви си! Остави ме!
Дива и ралична, такава запомни ме!
Радостина Дианжело
18/10/2014
© Радостина Дианжело Todos los derechos reservados