И когато звездите бавно умрат
И когато луната целува слънцето за сбогом
Ще потърсят ръцете ти моето тяло
Отново...
То ще се разтвори,
Като уханна магнолия
Ще поеме във себе си сладките сокове.
Ще изпъва във струна душата ми,
Защото ще те поискам...
Отново.
И пак ще виждаме нощта ни греховна
И пак ще извиваме телата си сластни ...