Дивите коне

Вървя из пустинните полета

и гледам стадото коне

препускат покрай редките дървета,

таз гледка не можеш ми отне!

Те са непокорни, диви

отстояват свойта свобода.

В стадото са тъй красиви,

неоковани в ничия бразда!

Гледам ги, обзема ме вълнение.

Усещам дъхът на свободата.

Отхвърлям живота си с презрение,

как стъпила съм здраво на земята!

Аз искам волно да живея,

както дивите коне.

За свободата им копнея.

Искам я! За миг поне!

Не мога поглед да отместя

от божествената красота,

с нищо не мога я заместя,

тя заобикаля ни в света!

Забързани в нашето ежедневие,

ние непоглеждаме встрани,

но кажете невъзможно ли е

свободата в нас да прозвъни?

Тичам в мечтите си наволя,

както дивите коне.

На никого неще се моля,

за каквото и да е!

Не се опитвай да ме ти обяздиш,

в хомот да стегнеш мойта свобода.

Знай, злото в мене ще извадиш,

на тебе аз не ще се отдада!