6 oct 2011, 22:48

Дивият лебед 

  Poesía » De amor
895 0 4
"Не искам да ти снема ореола
във времето, което се руши
от много вещество и малко воля."
"Молба" - Р. Радков
Днес на Времето вятърът слънчев през нас преминава -
той трепти триумфиращ, танцува неспиращ. Свисти.
Той прониква порфирен, ефирен... Недокоснат остава.
И присъства разтърсващ. И отсъства... заглъхващ и тих.
Аз от своята обич изплетох с конци ореолни
най-изящната дреха за твойте нетленни черти.
Да... горяха ръцете в обет мълчаливо-любовен,
ала вместо с коприва, Елиза тъчеше с лъчи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Радкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??