Дивна, дива самодива
по нощи ходи, дребни сълзи рони,
в сърце й мъка голяма,
мъка голяма като жива рана,
сама тъжи, песен реди,
песен реди, тихо припява:
„Ой, Ви вази сестри мои,
сестри мои самодиви,
де свободно из горите скитате,
скитате, йоще бродите
и хора играете по тучни ливади,
тела кръшни подмятате, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse