Дивна, дива самодива

Дивна, дива самодива

по нощи ходи, дребни сълзи рони,

в сърце й мъка голяма,

мъка голяма като жива рана,

сама тъжи, песен реди,

песен реди, тихо припява:

„Ой, Ви вази сестри мои,

сестри мои самодиви,

де свободно из горите скитате,

скитате, йоще бродите

и хора играете по тучни ливади,

тела кръшни подмятате,

коси дълги разплитате,

песни дивни припявате!

При мене се явете,

явете, йоще дойдете

като жълти пеперуди

над глава ми закръжете,

закръжете, душа ми освободете!

Че душа ми прикована,

че в сърце ми люта рана,

напет юнак ризата ми взе,

ризата бялата,

що без нея не ще мога,

ни да летя, ни с вазе

самодивско оро да тропам.

Взе ми я йоще скъса я,

тялото ми свое направи,

а после попиля се

и мене изостави…

Ой, Ви вази и вазе,

братя мои русалии,

що по тамите  ходите 

по време росно небъдно,

кога роса по трева пада!

Не е това росица,

туй са мойте сълзици,

що от очи ми падат

и белези по лице оставят.

Ой, Ви вази и вази,

братя мои русалии,

що през селото бродите,

лек на болни  да носите

и вие при мене дойдете,

лек за душа ми донесете!“

Но, ни сестри самодиви приидат,

ни братя русалии довадят

самодива да си полекуват

от тежка рана да я избавят.

Най ми отиде самодива

по нощите, по горите,

на ливада приседна,

приседна, йоще прилегна

и дребни сълзи зарони,

както си ми е дребни сълзи ронила,

тъй си ми е сладко заспала,

заспала, засънувала сън чуден, омаен:

Как сама на ливада стоеше

и дребни сълзи ронеше,

песен тъжна пееше,

своите сестри молеше

да дойдат да я вземат.

Не дойдоха самодиви,

най ми дойде левент юнак,

до нея приседна, прегърна я.

Сълзи й дребни пресуши.

Думи й дума любовни:

„Дивна ми дивна самодиво,

моя ти свидна изгоро,

сърце ти идвам да ти утеша,

душа ти идвам да излекувам,

без тебе либе, не мога…“

Стресна се самодива, събуди се,

до нея левент юнак лежеше

в прегръдка си я държеше.

Русалии или калушари, са късни пролетни ритуални игри, които се изпълняват през русалийската седмица – седмицата преди Петдесетница, в района на Гевгели, Ениджевардарско и Петричко.

По време на русалийските игри мъжете се събират в група. Облечени са в бяло, носят по-особени шапки, които са окичени с пелин и други билки. На краката си имат шпори със звънчета. Посещавайки домовете изпълняват магично-шаманистични игри с музикален съпровод. Ако в някоя къща има болен човек, те изпълняват оздравителни игри, извършвайки и обреди. Русалийските игри се изпълняват живо, със ситни стъпки и са многофигурни. Русалиите играят с тояги в ръце, като правят различни фигури.