Казват дръзка и безотговорна съм била,
и още - непостоянна и невинна...
Като от лък изстреляна стрела,
и като вещ - крехка и старинна!
Мислят, че съм неуловима антилопа,
бързаща и гонеща нищото...
Предизвикателство все на вратата ми хлопа,
неуловена от домашният уют на огнището!
Виждат в кръвта ми адреналин тече,
и красота събирам в ръцете си...
Тръпката непреодолимо ме влече,
и обичам дългият път под нозете си!
Отдалече надушвам и клопки и капани,
в снежните виелици с нокти пиша!
Не би успял никой от вас да ме хване -
дивото чрез моите пори диша!
© Златина Петрова Todos los derechos reservados