25.03.2007 г., 21:17

Дивото във мен

971 0 0

Казват дръзка и безотговорна съм била,
и още - непостоянна и невинна...
Като от лък изстреляна стрела,
и като вещ - крехка и старинна!


Мислят, че съм неуловима антилопа,
бързаща и гонеща нищото...
Предизвикателство все на вратата ми хлопа,
неуловена от домашният уют на огнището!


Виждат в кръвта ми адреналин тече,
и красота събирам в ръцете си...
Тръпката непреодолимо ме влече,
и обичам дългият път под нозете си!


Отдалече надушвам и клопки и капани,
в снежните виелици с нокти пиша!
Не би успял никой от вас да ме хване -
дивото чрез моите пори диша!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...