25 мар. 2007 г., 21:17

Дивото във мен

979 0 0

Казват дръзка и безотговорна съм била,
и още - непостоянна и невинна...
Като от лък изстреляна стрела,
и като вещ - крехка и старинна!


Мислят, че съм неуловима антилопа,
бързаща и гонеща нищото...
Предизвикателство все на вратата ми хлопа,
неуловена от домашният уют на огнището!


Виждат в кръвта ми адреналин тече,
и красота събирам в ръцете си...
Тръпката непреодолимо ме влече,
и обичам дългият път под нозете си!


Отдалече надушвам и клопки и капани,
в снежните виелици с нокти пиша!
Не би успял никой от вас да ме хване -
дивото чрез моите пори диша!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...