ria (Гергана Иванова) ria (Гергана Иванова)
12 284
7 jun 2007, 13:02

Джоконда

  Poesía
1K 0 18
Понякога усмивчица ми стига,
да литна като Пършинг в небесата...
А друг път песъчинката ме спира,
обръщайки в канавката колата...

Понякога без повод се ядосвам
и гърлото ми стяга октопода...
Но друг път разминавам се на косъм,
преди да чуя:"Щрак!"- на ешафода...

Добро и зло живота ми поделят...
Едно без друго никога не могат...
Ту смях, ту плач душата ми владеят,
война на страст, откак се помня, водят...

Щастлива съм, че чувствам по човешки...
Че обич без цена на всеки давах...
Със лихвите платих за всички грешки,
ала след тях по-силна продължавах...

Лицето ми е театрална сцена...
Какви ли не пиеси е видяло...
Аз дявол съм под маската смирена -
наричай ме Джоконда, за начало...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0