Понякога усмивчица ми стига,
да литна като Пършинг в небесата...
А друг път песъчинката ме спира,
обръщайки в канавката колата...
Понякога без повод се ядосвам
и гърлото ми стяга октопода...
Но друг път разминавам се на косъм,
преди да чуя:"Щрак!"- на ешафода...
Добро и зло живота ми поделят...
Едно без друго никога не могат...
Ту смях, ту плач душата ми владеят,
война на страст, откак се помня, водят... ...