Jun 7, 2007, 1:02 PM

Джоконда

  Poetry
1K 0 18
Понякога усмивчица ми стига,
да литна като Пършинг в небесата...
А друг път песъчинката ме спира,
обръщайки в канавката колата...

Понякога без повод се ядосвам
и гърлото ми стяга октопода...
Но друг път разминавам се на косъм,
преди да чуя:"Щрак!"- на ешафода...

Добро и зло живота ми поделят...
Едно без друго никога не могат...
Ту смях, ту плач душата ми владеят,
война на страст, откак се помня, водят...

Щастлива съм, че чувствам по човешки...
Че обич без цена на всеки давах...
Със лихвите платих за всички грешки,
ала след тях по-силна продължавах...

Лицето ми е театрална сцена...
Какви ли не пиеси е видяло...
Аз дявол съм под маската смирена -
наричай ме Джоконда, за начало...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...