7.06.2007 г., 13:02

Джоконда

Поезия

1K 0 18

Понякога усмивчица ми стига,
да литна като Пършинг в небесата...
А друг път песъчинката ме спира,
обръщайки в канавката колата...

Понякога без повод се ядосвам
и гърлото ми стяга октопода...
Но друг път разминавам се на косъм,
преди да чуя:"Щрак!"- на ешафода...

Добро и зло живота ми поделят...
Едно без друго никога не могат...
Ту смях, ту плач душата ми владеят,
война на страст, откак се помня, водят...

Щастлива съм, че чувствам по човешки...
Че обич без цена на всеки давах...
Със лихвите платих за всички грешки,
ала след тях по-силна продължавах...

Лицето ми е театрална сцена...
Какви ли не пиеси е видяло...
Аз дявол съм под маската смирена -
наричай ме Джоконда, за начало...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Tomad (Тома Кашмирски)

Супер! А аз ти пожелавам, ако намериш Леонардо, да не е Ди Каприо....

2007-10-02T01:39:32+03:00
ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА)

Който го може, го може!!!

2007-07-03T09:06:19+03:00
petrokam (Петър Варчев)

Желая Ти да намериш своя Леонардо.

2007-06-27T13:40:11+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Реално, точно, без излишни думи.
Отчетливо изказани позиции.

Поздрав и усмивка.

2007-06-12T03:02:37+03:00
efr_praz (Ефр Праз)

Приятелко,

Не мърдай! Рисувам те.

Твой,
Леонардо.

2007-06-08T10:01:27+03:00