4 jul 2007, 16:02

Джулая морнинг 

  Poesía
882 0 3

Покрай шепота на китарите
и топлотата на огъня
се чуваше весел кикот.
Вълните се люшкат вече пияни,
разбивайки се в брега на морето,
огрявани от лунната светлина.
И всеки, гледайки в небето,
очакваше да дойде изгрева.
Замечтани, сгушили се един в друг,
песен след песен пеехме с усмивки на лице.
Чакахме изгрева, който ни събра
от различни градове.

© Юлия Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Даа,наистина беше хубаво
    Хубав стих!
  • Била съм някога там , така е . Хубаво е , Юлия, хубаво!
  • И този миг на очакването е най-хубавия,защото ни прави други, по-добри. И на другия ден ще си тръгнем отново всеки по своя път, но малко по-различни , понасяйки в себе си лятното слънце на Джулая, търсейки навсякъде любовта. Благодаря, че ме върна към това преживяване. Дано винаги има хора , които да посрещат утрото на 1-ви юли.
Propuestas
: ??:??