4 июл. 2007 г., 16:02

Джулая морнинг

Поэзия

1.2K 0 3

Покрай шепота на китарите
и топлотата на огъня
се чуваше весел кикот.
Вълните се люшкат вече пияни,
разбивайки се в брега на морето,
огрявани от лунната светлина.
И всеки, гледайки в небето,
очакваше да дойде изгрева.
Замечтани, сгушили се един в друг,
песен след песен пеехме с усмивки на лице.
Чакахме изгрева, който ни събра
от различни градове.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

i2na (Инна)

Даа,наистина беше хубаво
Хубав стих!

2007-07-04T16:25:34+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Била съм някога там , така е . Хубаво е , Юлия, хубаво!

2007-07-04T16:18:20+03:00
ТАМИ (Таня Панайотова)

И този миг на очакването е най-хубавия,защото ни прави други, по-добри. И на другия ден ще си тръгнем отново всеки по своя път, но малко по-различни , понасяйки в себе си лятното слънце на Джулая, търсейки навсякъде любовта. Благодаря, че ме върна към това преживяване. Дано винаги има хора , които да посрещат утрото на 1-ви юли.

2007-07-04T16:16:32+03:00