Покрай шепота на китарите
и топлотата на огъня
се чуваше весел кикот.
Вълните се люшкат вече пияни,
разбивайки се в брега на морето,
огрявани от лунната светлина.
И всеки, гледайки в небето,
очакваше да дойде изгрева.
Замечтани, сгушили се един в друг,
песен след песен пеехме с усмивки на лице.
Чакахме изгрева, който ни събра
от различни градове.
© Юлия Илиева All rights reserved.
Хубав стих!