Jul 4, 2007, 4:02 PM

Джулая морнинг

  Poetry
1.2K 0 3

Покрай шепота на китарите
и топлотата на огъня
се чуваше весел кикот.
Вълните се люшкат вече пияни,
разбивайки се в брега на морето,
огрявани от лунната светлина.
И всеки, гледайки в небето,
очакваше да дойде изгрева.
Замечтани, сгушили се един в друг,
песен след песен пеехме с усмивки на лице.
Чакахме изгрева, който ни събра
от различни градове.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Даа,наистина беше хубаво
    Хубав стих!
  • Била съм някога там , така е . Хубаво е , Юлия, хубаво!
  • И този миг на очакването е най-хубавия,защото ни прави други, по-добри. И на другия ден ще си тръгнем отново всеки по своя път, но малко по-различни , понасяйки в себе си лятното слънце на Джулая, търсейки навсякъде любовта. Благодаря, че ме върна към това преживяване. Дано винаги има хора , които да посрещат утрото на 1-ви юли.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...