Днес
Чаша мляко, три бисквитки,
ароматът на кафе,
две усмивки, дълги плитки
и очи като море.
Розов изгрев, хладна тръпка,
глътка въздух и любов.
Птича песен, лека стъпка,
и за полет съм готов.
Тананикащо започвам
и говоря на жаргон.
Някак свежо те обичам.
Любовта не е нагон.
Тя е нещото, което
във очите ти блести.
Разкопчавам деколтето...
Нека Бог да ми прости.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Стоянов Todos los derechos reservados
Ех, младост.