4.01.2020 г., 7:40

Днес

2.1K 2 33

Чаша мляко, три бисквитки,

ароматът на кафе,

две усмивки, дълги плитки

и очи като море.

Розов изгрев, хладна тръпка,

глътка въздух и любов.

Птича песен, лека стъпка,

и за полет съм готов.

Тананикащо започвам

и говоря на жаргон.

Някак свежо те обичам.

Любовта не е нагон.

Тя е нещото, което

във очите ти блести.

Разкопчавам деколтето...

Нека Бог да ми прости.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Когато пишеш саркастично
    си мислиш явно за любов...
    Но в главата ми е неприлично,
    а ти за туй не си готов... 😋
    ...
    ...
    Ще чакам пролетта, за да прочета еротичния ти стих...
    Когато се боричкат птичките и пчеличките... 😀
  • И стихото готино и коментарите... Ех, младост.
  • За любовта пиша саркастично, защото масовото ѝ възпяване ме дразни. Не се надявай на еротика, тя е нещо много лично. Имам едно стихо, все пак, но то е пролетно и още не му е дошъл сезонът.
  • 😀😀😀...
    Много се смея с теб...
    Благодаря ти!
    С нетърпение чакам следващото ти стихче...
    Как ли Сенд пише за любовта?
    А еротика...?
  • Тц, тц, тц...
    Съсипахте цялата ми възвишеност. Ти не ги измисляш, ти си ги мислиш, което показва, колко необятен е светът на поетесите.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...