4.01.2020 г., 7:40

Днес

2.1K 2 33

Чаша мляко, три бисквитки,

ароматът на кафе,

две усмивки, дълги плитки

и очи като море.

Розов изгрев, хладна тръпка,

глътка въздух и любов.

Птича песен, лека стъпка,

и за полет съм готов.

Тананикащо започвам

и говоря на жаргон.

Някак свежо те обичам.

Любовта не е нагон.

Тя е нещото, което

във очите ти блести.

Разкопчавам деколтето...

Нека Бог да ми прости.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Когато пишеш саркастично
    си мислиш явно за любов...
    Но в главата ми е неприлично,
    а ти за туй не си готов... 😋
    ...
    ...
    Ще чакам пролетта, за да прочета еротичния ти стих...
    Когато се боричкат птичките и пчеличките... 😀
  • И стихото готино и коментарите... Ех, младост.
  • За любовта пиша саркастично, защото масовото ѝ възпяване ме дразни. Не се надявай на еротика, тя е нещо много лично. Имам едно стихо, все пак, но то е пролетно и още не му е дошъл сезонът.
  • 😀😀😀...
    Много се смея с теб...
    Благодаря ти!
    С нетърпение чакам следващото ти стихче...
    Как ли Сенд пише за любовта?
    А еротика...?
  • Тц, тц, тц...
    Съсипахте цялата ми възвишеност. Ти не ги измисляш, ти си ги мислиш, което показва, колко необятен е светът на поетесите.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...