8 ago 2021, 13:40

Днес

  Poesía
666 3 18

Днес не ми се рисува,
не ми се и пише.
Август още лудува
и във огнено диша.
Пеят птиците вън
в ароматното утро
И не ми е до сън -
той ще чака до утре.
Днес съм младо момиче
с две очи закачливи.
Днес основно обичам
и така ми отива
синьото на небето,
лятна рокля скроило.
Днес съм като морето -
волно, топло и мило.
Като чиста лагуна
и с гердан от рапани.
Бризът ли ме целуна
или слънцето? Знам ли?
Ти защо си намръщен,
кой платната ти сряза?
Не оставай сам вкъщи,
Тръгвай с мен чак до залез.
Днес не ми се прибира
и не искам да пиша,
но във всичко намирам
думи, четиристишия.
Уж не ми се рисува,
а на бряг ми приличаш...
Искаш ли да танцуваме?
Или да ме обичаш?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ирка - всичко и веднага!
    Мини, благодаря ти от ❤!
  • Много красота си събрала в това прекрасно стихо, чак ми стана топло и на мен!
  • Ох! Кое по-напред, не знам!👅😍
  • Благодаря ти, Сенилга!🌹
  • "Август все еще сумасшедший
    и вдыхает огонь" - и выдыхает огонь - факир!
    Очень хорошо, искристо, задорно, безоглядно...

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...