Днес
Научих се да хапя хоризонта,
за да достигна края на света,
да разговарям само със икони,
изпразнен от идеи да тежа.
Научих се крилете да си влача,
да пия даже собственната кръв,
да припознавам изгрева във здрача,
дори последен, да изглеждам пръв.
Научих се да правя от скалата
най-меката завивка за плътта,
да вярвам във очите на децата,
да различавам гняв от доброта.
Научих се да разговарям с мрака,
да слушам как луната ми мълчи.
Научих, като бързам, да не чакам,
а бързината как да не личи.
Но как да се науча да живея
далеч от моята обичана страна?...
Днес Райна, вместо знаме да развее,
попива с кърпа моята сълза.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
