22 mar 2012, 12:47

Днес

861 1 11

Днес цялата съм само тишина...

А някога ме следваше гласът ти.

Навярно има хиляди неща,

с които по-различен е светът ми.

И носи ме в ръцете си съня,

а мислите за теб витаят още,

затихвайки с тъгата на деня

и будят ме във тъмните ми нощи.

Дали те пазя още вътре в мен,

или си спомням само топлината,

а пепелта, останала във мен,

без думи ми говори в тишината?

Животът ми е щедър и красив,

но питам се наистина ли зная,

че и без теб денят ми е щастлив,

и без лъжите, със които ме омая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариета Караджова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...