22 mar 2012, 12:47

Днес 

  Poesía » De amor
715 1 11

Днес цялата съм само тишина...

А някога ме следваше гласът ти.

Навярно има хиляди неща,

с които по-различен е светът ми.

И носи ме в ръцете си съня,

а мислите за теб витаят още,

затихвайки с тъгата на деня

и будят ме във тъмните ми нощи.

Дали те пазя още вътре в мен,

или си спомням само топлината,

а пепелта, останала във мен,

без думи ми говори в тишината?

Животът ми е щедър и красив,

но питам се наистина ли зная,

че и без теб денят ми е щастлив,

и без лъжите, със които ме омая.

© Мариета Караджова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??