22 мар. 2012 г., 12:47

Днес

856 1 11

Днес цялата съм само тишина...

А някога ме следваше гласът ти.

Навярно има хиляди неща,

с които по-различен е светът ми.

И носи ме в ръцете си съня,

а мислите за теб витаят още,

затихвайки с тъгата на деня

и будят ме във тъмните ми нощи.

Дали те пазя още вътре в мен,

или си спомням само топлината,

а пепелта, останала във мен,

без думи ми говори в тишината?

Животът ми е щедър и красив,

но питам се наистина ли зная,

че и без теб денят ми е щастлив,

и без лъжите, със които ме омая.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Караджова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...