Mar 22, 2012, 12:47 PM

Днес

  Poetry » Love
858 1 11

Днес цялата съм само тишина...

А някога ме следваше гласът ти.

Навярно има хиляди неща,

с които по-различен е светът ми.

И носи ме в ръцете си съня,

а мислите за теб витаят още,

затихвайки с тъгата на деня

и будят ме във тъмните ми нощи.

Дали те пазя още вътре в мен,

или си спомням само топлината,

а пепелта, останала във мен,

без думи ми говори в тишината?

Животът ми е щедър и красив,

но питам се наистина ли зная,

че и без теб денят ми е щастлив,

и без лъжите, със които ме омая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариета Караджова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...