Когато те чувствам щастлива,
откачам от радост и аз.
И вишнев цвят ме залива,
щом чуя прекрасния глас.
В теб болка когато усещам,
от раните бавно умирам.
Всеки удар тихо посрещам,
нека в мен да се спира.
Кажи ми, как теб да опазя
от всичко лошо, проклето?
След Дявола даже ще лазя,
а той отпред ще крачи напето.
Ако в теб още болка извира
и не дава капка покой,
душата ми всичко побира,
и чувства, и рани безброй.
Ще ти давам вечно надежда,
че всяка болка има предел.
Днес към мен не поглеждай,
ако тъгата не съм ти отнел.
07.09.2017 г. Велин
© Велин Todos los derechos reservados