Обичам твоя мирис на тютюн
и погледа разсеян като дим,
гласа ти дрезгав звук-куршум
превзема ме със жест незабравим.
Когато със очи събличаш
изящната дантела в мрака,
когато като мед се стичам
и се разливам с тръпки по гръбнака...
Когато с устни хващаш ме в капана
на чувства, парещи от страст,
и въздухът не стига... онемява
и се отдавам в твойта мъжка власт.
С копринено въже ме стягаш,
пулсираме без звук в едно.
Не можеш вече да избягаш -
вързах твоето крило...
© Румяна Todos los derechos reservados