Обичам твоя мирис на тютюн

и погледа разсеян като дим,

гласа ти дрезгав звук-куршум

превзема ме със жест незабравим.

Когато със очи събличаш

изящната дантела в мрака,

когато като мед се стичам

и се разливам с тръпки по гръбнака...

Когато с устни хващаш ме в капана

на чувства, парещи от страст,

и въздухът не стига... онемява

и се отдавам в твойта мъжка власт.

С копринено въже ме стягаш,

пулсираме без звук в едно.

Не можеш вече да избягаш -

вързах твоето крило...