Днес* рéчи се произнасят,
много думи се казват,
факти както е угодно се поднасят,
но кой ли българското опазва?
Днес покорна ни е страната
и никой България не обича,
от борбите нявга за свободата
всеки гледа дивиденти да извлича.
Чистата любов към родината
заменена е с маски и лицемерие
и в третия месец на годината
оправдано е нашето недоверие.
На Шипка биха се герои,
смелост, мъжество имаше тогава,
но мене силно ме разстрои,
че днес не се милее за държава!
___________________________
*Стихотворението е писано вчера, на 3 март.
© Георги Todos los derechos reservados