29 jun 2010, 20:15

Днес от първия миг всичко тръгна на зле

  Poesía » Otra
1K 0 20

ДНЕС ОТ ПЪРВИЯ МИГ ВСИЧКО ТРЪГНА НА ЗЛЕ

 

                                                       на Марина


Днес от първия миг всичко тръгна на зле...

Сутринта се успах и изпуснах си влака.

Скъсах ципа на роклята и за късмет

цъфна бримка на новия чорапогащник.

Силен дъжд ме заля и намокри до кости, 

а след обяд от жега изплезих език.

Вечерта ме завари на крак във метрото,

като рибка в консерва до нас се возих.

Чак пред входа разбрах, че ми няма ни ключа,

ни парите, които във джоба държах...

И нали за добро и за зло на теб  чукам, 

затова съм, приятелко, тука у вас!

И похапвам на твоята честна трапеза,

и те слушам как нещо се смееш на глас,

а ядът ми с изпитата бира изчезва...

ХУБАВ ДЕН БЕШЕ ДНЕС! 

ДО ПОСЛЕДНИЯ ЧАС!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Божилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
  • Много топъл стих!
  • Пропуснала съм...Честит имен ден на още по-голяма патерица!!!
    Хвърли патериците на тъгата/ ако ги има/ и остави радостта да си ходи сама!!!Много късмет и да издадеш книга!!!
    Поздрав за стиха!!!
  • БРАВО!!!Ми как няма да и се късат чорапога6тниците на Марина като все при окордиониста седи, и те се износват от стърченето.Майтап бе Петенце,а за хората трябва да ме обучи6 ,за6тото аз съм двама да ме дьрпат ,а един да ми мести краката.Е!!Неможах да ги науча тези северня6ките и на свадбата на сина ми 6те се излагам като кифлажиика.Организираите за мен едно КЛАСЕ ДЕ БАЙЛЕ да не ставам за резил пред сватовете....ха ха...

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...