17 abr 2020, 9:34  

Днес петък е - денят ми за нормални... 

  Poesía » Otra
368 3 10

Отлитат дните, като черни гарвани
и ми е тихо, сгърчено и тъжно.
И пак се съмва, чак не е за вярване,
около мен тъгата е окръжност.

 

Лъчи блестят, в прозореца надникнали,
то Слънцето да грее, май е длъжно.
Усмивката, с която тъй сте свикнали,
разпъва се напречно и надлъжно.

 

И някак не намира точна граница,
преди да се превърне пак в гримаса.
Лъжкиня аз съм лоша и измамница.
Каквото са ми чувствата - това са.

 

Тревата под нозете ми разгръщате,
но стъпките ми днес са само кални...
От утре обещавам - ще съм същата,
днес петък е - денят ми за нормални...

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Наде, подсети ме за вица: "Ей, Карлсон - подвикна Баба Яга - дай мигач бе... тъп вентилатор.." Какъв калкан, руса акула
  • По-скоро с "I want to break free ".
  • Калканът е и риба... С бяло вино. Под карантина. С "Шуми, шуми, яворе..."
  • Благодаря, Красе! Понеже ми ограничиха въздушният коридор, както си летях, вчера се "проектирах" на един калкан.
  • Избрах 29 февруари, защото съм добра душа. Помниш ли: "Пък аз те пускам - лети си, лети..."
  • Е така се пише в петък! И аз си имам такива петъци, Браво, Наде!
  • Дени, Деа, Юри, благодаря ви! Ако беше 30 февруари, сенсей, щях да се позамисля, но 29 все пак съществува.
  • Браво!
    При мен е пък 29 февруари.
  • Еххх...аз пък ти пожелавам да ти слънчево!💖
  • Наде.. 🤔😢
Propuestas
: ??:??