22 feb 2018, 11:54

Днес ще дойда

  Poesía
707 3 3

Днес ще дойда, бабо, с бяло цвете
да видя снимката ти през сълзи.
Както някога да си говорим двете
без тъга по теб да ме души...
Питка да разчупя - помен бял,
с вино да полея черна пръст.
В спомена прекрасен долетял
да се смаля във своя детски ръст.
В прегръдката ти да се сгуша -
малко птиче в родното гнездо.
твоят глас по вятъра да слушам,
забравила за придошлото зло...
Свещица тънка ще запаля 
седнала до мрамора студен
и дълго, дълго ще те галя -
снимка си, ала живееш в мен.
Днес ще дойда, бабо, с бяло цвете
гост ще бъда - ти невидима ела!
Пак да бъдем с тебе двете
неразделни в радост и в тъга...

 

(посветено на тези, които обичаме, но вече сме ги изгубили)

 

10.02.2018 г.
Бадемов Цвят

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Mimi Ivanova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, Иржи, с нея имахме невероятно силна връзка. Тя винаги ще ми липсва много... Благодаря на теб и на Пепи за съпричастността! ЖЕЛАЯ ВИ ПРЕКРАСЕН ДЕН!
  • Нежно описана тъга по твоята баба,Мимка!Говори,че и приживе сте имали силна връзка....възхищавам ти се!!
  • О, Мимка, прекрасно посвещение! Много, много затрогващо!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...