Днес ще дойда, бабо, с бяло цвете
да видя снимката ти през сълзи.
Както някога да си говорим двете
без тъга по теб да ме души...
Питка да разчупя - помен бял,
с вино да полея черна пръст.
В спомена прекрасен долетял
да се смаля във своя детски ръст.
В прегръдката ти да се сгуша -
малко птиче в родното гнездо.
твоят глас по вятъра да слушам,
забравила за придошлото зло...
Свещица тънка ще запаля
седнала до мрамора студен
и дълго, дълго ще те галя -
снимка си, ала живееш в мен.
Днес ще дойда, бабо, с бяло цвете
гост ще бъда - ти невидима ела!
Пак да бъдем с тебе двете
неразделни в радост и в тъга...
(посветено на тези, които обичаме, но вече сме ги изгубили)
10.02.2018 г.
Бадемов Цвят
© Mimi Ivanova Все права защищены