Днес съм непозната
Влакът-живот неусетно превзе ни
и по релси ръждиви провлачва крака.
Сякаш песен прощална насила припява
по грешния път, към скръбта.
Влетя на чувствата ми през вратата -
отворих я единствено за тебе.
Но я затръшна със сила непозната
в страшни болки разкъса деня.
А чувствата - лъчи в чаша с мартини
като звезди се давеха в този час,
струите от светлината им пресечени
нежно с теб изпивахме в захлас.
Аз още чувам викът на тишината
на железни колела, сред грохот ням.
Редеше думи на сърцето ми в тъмата,
че обич свята съм била за теб...
Да, някога, а днес съм непозната.
Ликът ми е забравен, сякаш в портфейл -
прегънат като плик със снимка, на душата
в миналото твое дълбоко спотаен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петя Кръстева Todos los derechos reservados
