Днес съм своя си
Прекосих те с душа от жарава,
a излишните думи до пепел горих.
И бездумна осъмвам щастлива.
Свято вино със тебе щом пих.
Днес отново съм своя и цяла,
като обич, посята през май,
и на август по ризата бяла
разцъфтявам във своя си рай.
А септември разтваря вратите,
позлатени от много копнеж,
есента ми, красива и нежна,
ще нахлуе със вихрен метеж.
Ще завие със шарки ръцете.
Те ще станат две цветни дъги,
и със тях ще прегърна мечтите,
за да виждам пак твоите очи.
Вече няма да бъда аз ничия.
Прекосих те, Любов, и горях...
Днес съм своя си, и са истински
мойте песни, които изпях...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
