14 ago 2009, 11:48

Днес съм своя си 

  Poesía » De amor
986 0 26

Прекосих те с душа от жарава,
a излишните думи до пепел горих.
И бездумна осъмвам щастлива.
Свято вино със тебе щом пих.
Днес отново съм своя и цяла,
като обич, посята през май,
и на август по ризата бяла
разцъфтявам във своя си рай.
А септември разтваря вратите,
позлатени от много копнеж,
есента ми, красива и нежна,
ще нахлуе със вихрен метеж.
Ще завие със шарки ръцете.
Те ще станат две цветни дъги,
и със тях ще прегърна мечтите,
за да виждам пак твоите очи.
Вече няма да бъда аз ничия.
Прекосих те, Любов, и горях...
Днес съм своя си, и са истински
мойте песни,  които изпях... 


© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??