Прекосих те с душа от жарава,
a излишните думи до пепел горих.
И бездумна осъмвам щастлива.
Свято вино със тебе щом пих.
Днес отново съм своя и цяла,
като обич, посята през май,
и на август по ризата бяла
разцъфтявам във своя си рай.
А септември разтваря вратите,
позлатени от много копнеж,
есента ми, красива и нежна,
ще нахлуе със вихрен метеж. ...