Дневникът на един млад беладжия - 16
Трудно ще ми мине, истина ви казвам.
Чувствам се ужасно, сякаш съм наказан.
Чичо Ваньо прави ми вече два масажа.
Чакам го и днеска и ще му покажа -
отокът е минал, синьото бледнее,
но да се отпусна на крака не смея.
Ето го, пристига, шоколад ми носи.
- Здравичък ли вече си, момко русокоси?
Можи би пораснал съм, чичото го вижда.
Няма с "беладжия" той да ме обижда.
Мери зад гърба му в стаята ми влиза.
Друг път не минават никакви капризи,
но сега е толкова мила и добричка,
че за мен готова е да направи всичко.
- Хайде на закуска! Днес катми съм пекла!
- Тръгваме ли, Мите, Мери щом е рекла? -
чичо Ваньо дава ми "лапа" за да стана.
Баба по младежки някак е припряна.
Масата подрежда и отрупва бързо.
Някога си мисля, че я хваща мързел,
но сега готова е и да литне даже.
- Искаш ли катмичка с мед да ти намажа? -
чичото без отговор, сякаш е готвача,
слага вкусотийката, правена на сача.
После пита Мери и на нея маже.
И на баба Койна, да не би да каже,
че не я зачита никой в тази къща.
- Ваньо, ти с ремонтите вече си превършил,
но дали ще видиш задната ограда?
Струва ми се, тръгнала е вече тя да пада.
- Ще я стегнем, стринке, щом това и трябва!
Нося си в багажника аз трион и брадва.
- Остави го, лельо, първо да закуси! -
през усмивка кисела Мери пак се муси
и катмите топлички към мъжа побутва.
- Нещо, ако нужно е, можеш и да купиш -
баба Койна чичо Ваньо пак съветва.
В мене задоволство някакво потрепва,
че ще бъде чичото още дълго тука.
Моят таен замисъл - чака го сполука!
- Този път самички до града ще идем.
Нека там на място преценим и видим
нужно ли е нещо още да купуваме.
Мери се усмихва (тъй ли ми се струва?)
като заговорник в мисията тайна.
Аз пък като цветенце плахо и увяхнало
само през прозореца с поглед ги изпращам.
Рунтава опашка Вежен им поклаща,
сякаш им заръчва да не бързат много.
Чувствам се спокоен, но една тревога
сякаш че превзема бавничко сърцето:
как ли план за възрастни ще крои детето?
* * *
На момети струва ми се всичко невъзможно.
Докато, потънал в мисли, се тревожа,
двамата се връщат и са май щастливи.
Ставам и, куцукайки, аз при тях отивам.
Купили са нови дъски двайсетина.
- Още малко имаме. Предната година
правихме оградата, дето е отдясно -
обеснява Мери и да стане ясно,
вика чичо Ваньо, да му ги покаже.
Той върви след нея и се радва даже,
без да се страхува пак че труд го чака.
Можех да помогна малко на юнака,
но сега ще гледам баба че помага.
Виждам как дъската право се изтяга
и със друга в цяло се съединява.
Мери пък на майстора чукчето подава
и след два-три часа стройната редица
на дъските, също като ученици
в новичка премяна, вижда се далече.
Бързичко работят! Притеснен съм вече,
утре, че ще свършат всичките задачки.
Изморихме чичкото, нищо, че е якичък!
Трябва да измисля нещо, но не мога.
Пак за моя глезен вдигам аз тревога.
- Чичо Ваньо, имаш ли време за масажа?
Страх ме е, че може той да ми откаже
и започвам мястото сам да си разтривам.
- Стой, недей самичък, Митенце! Не бива! -
взема ме по бащински, на леглото слага ме.
Как ли би ме гушнал вечер като лягаме?
Аз такава ласка, вярвайте, не помня...
От лицето бащино даже нямам спомен,
затова завиждам, че децата имат си
не измислен татко, а и дядо истински.
Следва:......
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Това Митаче май има писателски заложби. А подвизите и историите могат и да не свършват! Стига читателите да го искат.
-
Ето и оградата, Ваньо ще поправи, но дано наградата, да не се забави
.
Митето е готов за нови подвизи, ще видим как ще се развият нещата. Поздрави най-сърдечни, Мари! -
Приех с радост заканата ти: "ще те довърша"! Притеснявам се само, че те оставям без сън, мила Иржи! Но знаеш - винаги си добре дошла! А всяка твоя добра дума ме радва!🌹💞😃
-
"Господ бави, но не забравя..."-пословица, но и аз така, нищо, че съм далеееч от Господ! Още тече този ремонт над мен и аз все съм евакуирана през деня навън, а и да използвам горешото време у нас, че навън е по-прохладно, та оставям сайта за вечер...И като вляза...ми, то народ, народ и познат и съвсем непознат и пише ли пише...Започвам и след двама-трима...спирам! И в тая късна доба пак съм при теб, добре, че ми е интересно и забавно това, което чета, та "ще те довърша"!Но няма да те анализирам, просто си все тая-Мария ,интересната! Дълги са частите, но подробностите не отегчават! Продължавай!
-
Юначе е той, не беладжия! Благодаря ти, Наденце, че вчера и днес мина през всичките истории до тук на Митето. Ще доогледам следващата и ще я пусна, надявам се, тази вечер!💕🌹
-
Домъчня ми за Митето! И пак не се предава смелото му и добро сърчице.
-
Дано не мине котка път пред замислите на Митачето!😃
Много ти благодаря, Пепита!🌹 -
Митанчо глезанчо 🤗
🌷
щом и катмите със сладко маже, то, освен Наздраве" - няма какво друго вече да се каже! -
Светличка, Марианка, Жоро - вашият интерес поддържа в мен желанието да пиша и да продължавам тази история😃. Правя го с желание и творчески ентусиазъм, а на вас благодаря, приятели!💕
-
Значи, просто няма друг вариант тук, ще има сватба и туй то 😊
Такъв Работливо и добър човек не се изпуска, а и Митето заслужава най-печения дядо 😊
Поздравявам те 😊 -
Важно е за момчетата да имат мъжки пример в семейството. Митето става все по- разумен и отговорен. 🤗
-
Митето наистина ми е станал като родно дете, щом като мен обича прегръдките!
Благодаря ти, Деничка!🌹💕 -
Възхищавам ти се, Мария.
Какво въображение само. Вече 5 пъти се опитвам да ти оставя коментар и постоянно нещо ме прекъсва!
Прегръщам те. И теб и Митето. -
Деси, благодаря ти! Усмивката ти дойде до мен с пеперудените си крила и предизвика моята усмивка!💕
-
Една усмивка от мен. И чакам продължението...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
