pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
875 17045
4 jun 2021, 13:00

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 27 

  Poesía » Para niños
436 3 10

Колко ли пъти аз лентата връщах?

Всичко разхазах на Таня, а вкъщи

мама изтръпнала разказа слушаше.

- Леле, Митаче! - и някаква суша

сякаш мореше я - трудно преглъщаше.

Светли сълзи от лицето си бършеше,

а във очите ѝ ужас таеше се.

- Ти осъзна ли, че страшничко беше? -

връща ме мама отново към случката.

Мери и тя се гордее, че внукът ѝ

вече в геройство едно отличи се.

- Знам, че безстрашен си, Мите, личи си! 

Слава на Бога, че всички е пазил!

На полицая подробно разказа ли?

- Още не съм, но ще ходя  в районното.

Чух - експертиза ще правят те тройна

с разпит на всеки участник от вчера.

Баба и мама все още треперят

и се учудват, че аз съм спокоен.

Тръгвам навреме към трето районно.

Таня, решила със мене да дойде,

някакви свои въпроси подготвила,

ми ги задава, направо подтичвайки.

- И припомни си с подробности всичко! -

тя настоява и отговор иска.

Щом наближихме, направо бях слисан,

виждайки камери и репортери.

- Мен ли ще снимат? - отвътре трепери ми,

сякаш се плаша от тази известност.

Мога да кривна в пресечката лесно

и да избягам. Но знам, че ме чакат.

Някой провиква се: - Туй е юнакът! -

и се затичват към мен репортерите.

Пулсът ми в този миг, ако измерите,

сигурно скочил над сто ще е, зная си.

Погледа свел съм. Вървя аз, но трая си.

Таня е стиснала силно ръката ми

и е напрегната, сякаш е плакала.

Казвам на нея отвън да ме чака

и полицейската сграда поглъща ме.

Вътре - въпроси от прага и същия,

вече познат, интерес репортерски.

Името казвам. - Дознател КрайчЕвски

само вас чака. Елате със мене!

Много врати, коридори големи...

Младши служител отваря вратата.

Вътре е майката, но и бащата

на малчугана от случката вчерашна.

Виждам жената, че е разтреперана,

спуска се бързо към мен и прегръща ме.

Сълзи потекли по бузите бърши

и, притеснена, държи си сърцето.

- Ето героят, спасил ми момчето!

После подробният разпит протича.

Как аз на жълг светофар съм притичал 

и съм рискувал живота си даже.

Тези подробности бърза да каже

майката. Слуша затрогнат бащата.

А пък дознателят листи в ръката

пъха ми в края, за да ги подпиша.

Има ли въздух тук, трудно се диша!

Не проумявам защо съм героя.

Нищо геройско в постъпката своя

аз не откривам, но друг определя.

По новините за мен във неделя

млад репортер патетично разказва.

А на екрана и снимка показват.

Мери звъни и възторжено скача:

- Бабино смело, добричко юначе!

Двамата с дядо ти с теб се гордеем!

Мама, познала сина си, немее,

но ме поглежда с очи пълнолунни.

- Митенце, дай да те гушна! - целува ме

и ме притиска със радост до себе си.

Аз пък, почувствал се, сякаш съм бебе,

силно засрамен във банята влизам.

Може би туй пубертетна е криза? -

питам със поглед смутен огледалото.

То пък, сияе от слънцето цялото,

влязло при мен от прозорче отворено.

Нищо особено аз не съм сторил.

Само главата ми с лепенка още е.

А пък когато отворих си пощата,

толкова хора на куп поздравиха ме,

че притеснен, аз реших да се скрия.

Не отговорих. Какво да им кажа?

Чакат герой, че съм да им покажа,

но си оставам все същото Мите.

Чакам геройството да му простите!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не се претоварвай, той няма да избяга, мигрената иска почивка. Дай си я, миличка!
  • Изостанах аз. Нет нямах, сега мигрена ме мори... Но с всяка прочетена част ми става леко и светло на душата. Благодаря, Марийче!
  • Радвам се, че "Дневникът..." задържа все още вниманието на ревностните си читатели като теб, Светулче!💕
    Благодаря ти за постоянството, миличка!🤗
  • Хубаво е, че изтъкваш и предимствата на пубертета, Мария. ☺ За всичко си помислила, стана драматично. Но такъв е животът и младежите го опознават отблизо.
  • Тук ли си, Деска?!😃 Усмихнах се като слънчогледчето на снимката ти! 🌻💕🤗
  • ❤
  • Тази част се роди толкова бързо, сякаш я преписвам от въздуха. И аз се радвам на героя си! Благодаря ви, Пепи, Миночка и Миленка!🌹💕🍀
  • Браво на Митето, браво и на тебе, Мария, че продължаваш да ни радваш с неговите приключения
  • Ами така е, хем герой, хем скромен, хубавото Мите,добре се справи с това изпитание!
  • !!!
Propuestas
: ??:??