20 jun 2009, 12:46

Дни неизживяни 

  Poesía » Otra
864 0 8

Аз тичам пак към дни неизживяни,
дъга красива виждам как държа.
Искам вятър нежно косите ми да гали
и в очите зелени да свети река.

 

Виждам как огън сърцето ми брани
от тигрови нокти, от незряла тъга.
Виждам как две искрени длани
сълзите в очите ми искат да спрат.


Аз плувам пак по свода небесен,
звездите намигат ми весело пак.
На дъното свети сапфирът чудесен,
хоризонтът лазурен - красив похлупак.


И виждам отново тез дни неизживяни,
мечтите изтичат във синий простор.
И искам да изчезна във водни кристали. 
В очите разтече се бял небосфор...

© Николета Попова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря на всички за коментарите.Тошко тук не всички си постват стихотворенията писани по учебник, а и твоите не са идеални.Не разбирам толкова ли е трудно преди да критикуваш да се замислиш дали "грешката" не е умишлена и все пак мерси за критиката приемам я, защото за хора, на които им липсва усет и възможност да усетят красотата на едно стихотворение(защото всяко таи красота в себе си) то поне не им липсват способности да критикуват =}.
  • Всъщност трябва да е "неизживени". Я-то тука е резултат от свръхякане...
  • Много ми хареса!
    Поздрави, Николета!
  • Поздрав и от мен!
  • Хареса ми! Много!
    Поздрав!
  • Нежност и чистота.
  • И аз съм с Барона ..впечатли ме
  • С този бял небосфор в очите, направо ми върза кънките! Поздравления,Николета Попова!
    Ваше Благородие
Propuestas
: ??:??