Дни неизживяни
Аз тичам пак към дни неизживяни,
дъга красива виждам как държа.
Искам вятър нежно косите ми да гали
и в очите зелени да свети река.
Виждам как огън сърцето ми брани
от тигрови нокти, от незряла тъга.
Виждам как две искрени длани
сълзите в очите ми искат да спрат.
Аз плувам пак по свода небесен,
звездите намигат ми весело пак.
На дъното свети сапфирът чудесен,
хоризонтът лазурен - красив похлупак.
И виждам отново тез дни неизживяни,
мечтите изтичат във синий простор.
И искам да изчезна във водни кристали.
В очите разтече се бял небосфор...
© Николета Попова All rights reserved.
и все пак мерси за критиката приемам я, защото за хора, на които им липсва усет и възможност да усетят красотата на едно стихотворение(защото всяко таи красота в себе си) то поне не им липсват способности да критикуват =}.
