Аз тичам пак към дни неизживяни,
дъга красива виждам как държа.
Искам вятър нежно косите ми да гали
и в очите зелени да свети река.
Виждам как огън сърцето ми брани
от тигрови нокти, от незряла тъга.
Виждам как две искрени длани
сълзите в очите ми искат да спрат.
Аз плувам пак по свода небесен,
звездите намигат ми весело пак.
На дъното свети сапфирът чудесен,
хоризонтът лазурен - красив похлупак. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация