Дни неизживяни
Аз тичам пак към дни неизживяни,
дъга красива виждам как държа.
Искам вятър нежно косите ми да гали
и в очите зелени да свети река.
Виждам как огън сърцето ми брани
от тигрови нокти, от незряла тъга.
Виждам как две искрени длани
сълзите в очите ми искат да спрат.
Аз плувам пак по свода небесен,
звездите намигат ми весело пак.
На дъното свети сапфирът чудесен,
хоризонтът лазурен - красив похлупак.
И виждам отново тез дни неизживяни,
мечтите изтичат във синий простор.
И искам да изчезна във водни кристали.
В очите разтече се бял небосфор...
© Николета Попова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря на всички за коментарите.Тошко тук не всички си постват стихотворенията писани по учебник, а и твоите не са идеални.Не разбирам толкова ли е трудно преди да критикуваш да се замислиш дали "грешката" не е умишлена
и все пак мерси за критиката приемам я, защото за хора, на които им липсва усет и възможност да усетят красотата на едно стихотворение(защото всяко таи красота в себе си) то поне не им липсват способности да критикуват =}. -
Всъщност трябва да е "неизживени". Я-то тука е резултат от свръхякане...
-
Много ми хареса!
Поздрави, Николета! -
Поздрав и от мен!
-
Хареса ми! Много!
Поздрав! -
Нежност и чистота.
-
И аз съм с Барона ..впечатли ме
-
С този бял небосфор в очите, направо ми върза кънките! Поздравления,Николета Попова!
Ваше Благородие
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
